Сега - казва - чета " Идиот" ...Прочетох " Ана Каренина", " Братя Карамазови", " Осъдени души"...Но този " Идиот " никак не ми върви...

- Абе, остави го този " Идиот" - казвам аз...Чети нещо по- ведро...

Изведнъж хубавото й лице, грижливо гримирано се изопва и придобива категоричен вид.

Обичам я много.

Работехме заедно навремето.

Жена без висше образование, с невероятна одухотвореност и природна интелигентност.

Първият път, когато я видях с очертание около очите и бретон като египтянка си помислих : Колко сериозни черти на лицето ни оставят върху нас епохите и цивилизациите.Но Египет си е велика школа.

По-нататък при много наши задушевни разговори се потвърди мнението ми, че духовните знания са неизличими от съзнанието...

Тя отпива бавно от капучиното си, поглежда ме със светъл поглед и казва:

- Не разбираш ли, Ани.Той ми говореше за всички тези книги.

Грях е да не ги прочета.

Него го няма вече.

Търся го в книгите, на които се е възхищавал.

- Да, мила! Човек е това, на което се възхищава!

Между другото ще ми дадеш ли и на мен да чета и да си запълня някои празнини от руската класика....

Законът за причината и следствието ме отведе до тук.

Преди време години наред аз й давах книги.

Имаше голям житейски проблем.

Днес ми каза, че книгите и разговорите ни са я научили да възкръсва ...

А ВАС, МИЛИ ПАЦИЕНТИ И ПРИЯТЕЛИ, ККОЕ ВИ КАРА ДА ВЪЗКРЪСВАТЕ ДНЕС?